Често отнема време, години, докато накрая някой привидно случаен инцидент прелее чашата на търпението, обърне колата или по някакъв друг начин ни хвърли в ситуация на бедствие или катастрофва, за да ни предизвика към действие. Да потърсим помощ.
Хората могат да прекарват дълго време в състояния, които другите не могат да разберат или те самите след време се чудят са могли да понесат толкова дълго. Неудовлетворение от житейски избори и ситуации, несигурност в решения и действия, страх от провал, страх от разкриване, самоубеждаване, самозаблуждение, дълги дни и часове, в които вървим или едва имаме сили да вървни или направо спираме, докато някъде витае идеята за възможни други гледни точки, решения и пътища, но не можем да стигнем до тях.
И може би с право е така, докато не сме готови, защото това, което ни държи в колопката на психичната болка и проблем, често има своята отплата по един дълбоко несъзнаван от нас, но за сметка на това също толкова дълбоко определящ ни начин.
Понякога това е нещо, което като че ли изниква от никъде, започва внезапно, без да знаем защо точно сега, пречи на плановете и потока на житейските ни проекти. Понякога е там от години, знаем за трудността, която изпитваме, държим я под око, или я наглеждаме, приспиваме, отглеждаме и привидно не признаваме за съществуването ѝ. Но това винаги е клопката, от която имаме нужда да се освободим за да усещаме присъствието си по един по-автентичен, по-оживеен начин.
Трудностите, които белязват живота ни, с които не можем да се справим, са тънка червена ниша, която води до заключени места в нас самите, до които само ние имаме знанието за ключа и паролата на достъп, но пътя е непроходи от един. Терапевтът е този, който присъства до нас, който ни съпровожда, така че да видим онези завои и гледки, които сме пропуснали, да надникнем в онези пещери и бездни, които са ни се стрували толкова страшни преди, да отворим нови врати и да затворим други.
Това е деликатно пътуване, за което няма издадени пътеводители. Човек може да напише само своя и от отзад напред...Но то е творческо пътуване, защото никой не знае какво ще се открие и как може да се мине през различните части от пътя. Това е внимателно пътуване. Няма сигурни прецепти, няма строги стъпки, същината е в оглеждането и осъзнаването намига, и печалбата не идва в състезаени кой ще бъде пръв, с повече постигнати снимки, посетени обекти и видени паметници. Това е доброволно и взаимно обогаряващо пътуване. Човек търси отговори, задава си въпроси, всеки от двамата е дар за другия със своите открития, питания и наблюдения по пътя.
Терапията все още често е стигматизирана и не добре разбирана сред широкия кръг хора у нас. Това за щастие се променя с времето.
